орбитираха

Речник на българския език

1. орбитираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

орбитираха е производна форма на орбитирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. орбитираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

орбитираха е производна форма на орбитирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).