орбитирах

Речник на българския език

1. орбитирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

орбитирах е производна форма на орбитирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. орбитирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

орбитирах е производна форма на орбитирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).