орахатявала

Речник на българския език

1. орахатявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

орахатявала е производна форма на орахатявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. орахатявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

орахатявала е производна форма на орахатявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. орахатявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

орахатявала е производна форма на орахатявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. орахатявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

орахатявала е производна форма на орахатявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).