орахатявал

Речник на българския език

1. орахатявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

орахатявал е производна форма на орахатявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. орахатявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

орахатявал е производна форма на орахатявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. орахатявал — мин. деят. св. прич. м. р.

орахатявал е производна форма на орахатявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. орахатявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

орахатявал е производна форма на орахатявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).