ораторствал съм

Речник на българския език

1. ораторствал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ораторствал съм е производна форма на ораторствам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ораторствал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ораторствал съм е производна форма на ораторствам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. ораторствал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ораторствал съм е производна форма на ораторствам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).