ораторствал е

Речник на българския език

1. ораторствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ораторствал е е производна форма на ораторствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ораторствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ораторствал е е производна форма на ораторствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ораторствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ораторствал е е производна форма на ораторствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).