ораторствало е

Речник на българския език

1. ораторствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ораторствало е е производна форма на ораторствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ораторствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ораторствало е е производна форма на ораторствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ораторствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ораторствало е е производна форма на ораторствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).