ораторствали

Речник на българския език

1. ораторствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ораторствали е производна форма на ораторствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ораторствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ораторствали е производна форма на ораторствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. ораторствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ораторствали е производна форма на ораторствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. ораторствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ораторствали е производна форма на ораторствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).