ораторствала е

Речник на българския език

1. ораторствала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ораторствала е е производна форма на ораторствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ораторствала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ораторствала е е производна форма на ораторствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ораторствала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ораторствала е е производна форма на ораторствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).