орал

Речник на българския език

1. орал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

орал е производна форма на ора (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. орал — мин. деят. св. прич. м. р.

орал е производна форма на ора (мин. деят. св. прич. м. р.).