оразмерил

Речник на българския език

1. оразмерил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оразмерил е производна форма на оразмеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оразмерил — мин. деят. св. прич. м. р.

оразмерил е производна форма на оразмеря (мин. деят. св. прич. м. р.).