опява

Речник на българския език

1. опява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опява е производна форма на опявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опява е производна форма на опявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опява е производна форма на опявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).