опърпвал

Речник на българския език

1. опърпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опърпвал е производна форма на опърпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опърпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опърпвал е производна форма на опърпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опърпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

опърпвал е производна форма на опърпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опърпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опърпвал е производна форма на опърпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).