опърпахте

Речник на българския език

1. опърпахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

опърпахте е производна форма на опърпам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. опърпахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

опърпахте е производна форма на опърпам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).