опърпах

Речник на българския език

1. опърпах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

опърпах е производна форма на опърпам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. опърпах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

опърпах е производна форма на опърпам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).