опърпали

Речник на българския език

1. опърпали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

опърпали е производна форма на опърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опърпали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опърпали е производна форма на опърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. опърпали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

опърпали е производна форма на опърпам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. опърпали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

опърпали е производна форма на опърпам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).