опържило е

Речник на българския език

1. опържило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опържило е е производна форма на опържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опържило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опържило е е производна форма на опържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).