опържило

Речник на българския език

1. опържило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опържило е производна форма на опържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опържило — мин. деят. св. прич. ср. р.

опържило е производна форма на опържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).