опържили

Речник на българския език

1. опържили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опържили е производна форма на опържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опържили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

опържили е производна форма на опържа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).