опържил

Речник на българския език

1. опържил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опържил е производна форма на опържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опържил — мин. деят. св. прич. м. р.

опържил е производна форма на опържа (мин. деят. св. прич. м. р.).