опържело

Речник на българския език

1. опържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опържело е производна форма на опържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опържело е производна форма на опържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).