опържели

Речник на българския език

1. опържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

опържели е производна форма на опържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

опържели е производна форма на опържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).