опържвал

Речник на българския език

1. опържвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опържвал е производна форма на опържвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опържвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опържвал е производна форма на опържвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опържвал — мин. деят. св. прич. м. р.

опържвал е производна форма на опържвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опържвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опържвал е производна форма на опържвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).