опържва

Речник на българския език

1. опържва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опържва е производна форма на опържвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опържва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опържва е производна форма на опържвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опържва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опържва е производна форма на опържвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).