опънало

Речник на българския език

1. опънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опънало е производна форма на опъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опънало е производна форма на опъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).