опълчвал си

Речник на българския език

1. опълчвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опълчвал си е производна форма на опълчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. опълчвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опълчвал си е производна форма на опълчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. опълчвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опълчвал си е производна форма на опълчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).