опълчвала

Речник на българския език

1. опълчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опълчвала е производна форма на опълчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опълчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опълчвала е производна форма на опълчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. опълчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

опълчвала е производна форма на опълчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. опълчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

опълчвала е производна форма на опълчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).