опълчвал

Речник на българския език

1. опълчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опълчвал е производна форма на опълчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опълчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опълчвал е производна форма на опълчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опълчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

опълчвал е производна форма на опълчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опълчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опълчвал е производна форма на опълчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).