опушкало

Речник на българския език

1. опушкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опушкало е производна форма на опушкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опушкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опушкало е производна форма на опушкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опушкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опушкало е производна форма на опушкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опушкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опушкало е производна форма на опушкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).