опушкали

Речник на българския език

1. опушкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

опушкали е производна форма на опушкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опушкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опушкали е производна форма на опушкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. опушкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

опушкали е производна форма на опушкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. опушкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

опушкали е производна форма на опушкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).