опушвало

Речник на българския език

1. опушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опушвало е производна форма на опушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опушвало е производна форма на опушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опушвало е производна форма на опушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опушвало е производна форма на опушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).