опушвал

Речник на българския език

1. опушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опушвал е производна форма на опушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опушвал е производна форма на опушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

опушвал е производна форма на опушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опушвал е производна форма на опушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).