опухвала

Речник на българския език

1. опухвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опухвала е производна форма на опухвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опухвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опухвала е производна форма на опухвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. опухвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

опухвала е производна форма на опухвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. опухвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

опухвала е производна форма на опухвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).