опухал

Речник на българския език

1. опухал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опухал е производна форма на опухам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опухал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опухал е производна форма на опухам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опухал — мин. деят. св. прич. м. р.

опухал е производна форма на опухам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опухал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опухал е производна форма на опухам (мин. деят. несв. прич. м. р.).