опустявал си

Речник на българския език

1. опустявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опустявал си е производна форма на опустявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. опустявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опустявал си е производна форма на опустявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. опустявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опустявал си е производна форма на опустявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).