опустявал е

Речник на българския език

1. опустявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опустявал е е производна форма на опустявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опустявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опустявал е е производна форма на опустявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опустявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опустявал е е производна форма на опустявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).