опустошавало

Речник на българския език

1. опустошавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опустошавало е производна форма на опустошавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опустошавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опустошавало е производна форма на опустошавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опустошавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опустошавало е производна форма на опустошавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опустошавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опустошавало е производна форма на опустошавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).