опуснело

Речник на българския език

1. опуснело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опуснело е производна форма на опусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опуснело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опуснело е производна форма на опусна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).