опуснел

Речник на българския език

1. опуснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опуснел е производна форма на опусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опуснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

опуснел е производна форма на опусна (мин. деят. несв. прич. м. р.).