опукваха

Речник на българския език

1. опукваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опукваха е производна форма на опуквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опукваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

опукваха е производна форма на опуквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).