опуквало

Речник на българския език

1. опуквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опуквало е производна форма на опуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опуквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опуквало е производна форма на опуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опуквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опуквало е производна форма на опуквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опуквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опуквало е производна форма на опуквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).