опукаха

Речник на българския език

1. опукаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опукаха е производна форма на опукам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опукаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

опукаха е производна форма на опукам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).