опукал

Речник на българския език

1. опукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опукал е производна форма на опукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опукал е производна форма на опукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опукал — мин. деят. св. прич. м. р.

опукал е производна форма на опукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опукал е производна форма на опукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).