опуйчвал е

Речник на българския език

1. опуйчвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опуйчвал е е производна форма на опуйчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опуйчвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опуйчвал е е производна форма на опуйчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опуйчвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опуйчвал е е производна форма на опуйчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).