опуйчвало

Речник на българския език

1. опуйчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опуйчвало е производна форма на опуйчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опуйчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опуйчвало е производна форма на опуйчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опуйчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опуйчвало е производна форма на опуйчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опуйчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опуйчвало е производна форма на опуйчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).