опуйчвал

Речник на българския език

1. опуйчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опуйчвал е производна форма на опуйчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опуйчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опуйчвал е производна форма на опуйчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опуйчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

опуйчвал е производна форма на опуйчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опуйчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опуйчвал е производна форма на опуйчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).