опръхвах

Речник на българския език

1. опръхвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

опръхвах е производна форма на опръхвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. опръхвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

опръхвах е производна форма на опръхвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).