опръхвало е

Речник на българския език

1. опръхвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опръхвало е е производна форма на опръхвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опръхвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опръхвало е е производна форма на опръхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опръхвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опръхвало е е производна форма на опръхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).