опръхвало

Речник на българския език

1. опръхвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опръхвало е производна форма на опръхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опръхвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опръхвало е производна форма на опръхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опръхвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опръхвало е производна форма на опръхвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опръхвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опръхвало е производна форма на опръхвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).