опръхва

Речник на българския език

1. опръхва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опръхва е производна форма на опръхвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опръхва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опръхва е производна форма на опръхвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опръхва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опръхва е производна форма на опръхвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).